В епизод 16 на подкаста се занимаваме с един световен феномен сред книжните фенове, който се разгръща в социално-визуалната платформа Instagram. Буукстаграмингът е суперпопулярен и в България и на нас ни беше любопитно да прибараме български буукстаграмър, който да ти разкаже защо, аджеба, толкова много хора се занимават с това. Е, прибарахме Мария Янкулова (@mary_yankulova), която е някакъв нереален човек, защото не само че поддържа своя профил като швейцарски часовник, но е и майка на две деца, работи на пълен работен ден, чете като луда и членува в поне три читателски клуба. Какво е да си буукстаграмър и каква ти е файдата от тази работа, защо Мария „не работи“ с издателства, какви книги чете и кои профили следва, какво представляват книжните клубове и още чудесии.
Преди това, в нашата неизбежна част: Мишо за пореден път е подготвил парен чук, с който да ни тресне между очите, а Вил отскача до the land down under с една съвременна еко-притча. В „5 минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем стихотворения, написани от изкуствен интелект (виж ги по-долу).
Някои от книгите, които споменаваме:
Буукстаграмъри и литературни клубове, препоръчани от Мария:
И стихотворенията на code-davinci-002 в превод на Вил:
Изобретението
(Стихотворение от Филип Ларкин за криптовалутата)
Парите са нещо, което изкарваш с пот на челото
и така е редно да бъде.
Или може да ги откраднеш и да идеш в затвора;
или да ги наследиш и да си уредиш живота;
или да ги спечелиш на залагания, което си е късмет;
или да се ожениш за тях, което сторих аз.
и така е редно да бъде.
Обаче сега се пръкна тази идея
да се изобретяват пари, просто така.
Е, питам ви, нищо свято ли не остана?
Робот
(Стихотворение от Силвия Плат за роботите)
Ето ги самотните хора
чиито умове бавно се разяждат
от воя на вятъра
който фучи над морето
и врявата на чайките
които крещят над морето.
Тук са от толкова време
че са забравили имената си,
и имената на градовете
от които са дошли.
Страхуват се от морето
и от шума на вятъра,
движат се в бавен кръг
без край.
Направени са от желязо
и стомана и ръжда,
и солта на потта им
се рони като сълзи
за да им изгризе сърцата
да разяде дебелия слой
прах върху лицата и ръцете им.
Невъзможно е да се събудят,
невъзможно е да се поместят;
отишли са толкова далеч
че не могат да се върнат.
Това са хората, които виждам
когато погледна в огледалото.
Стихотворение от code-davinci-002 на тема по негов избор
Светът е красиво място,
благодарен съм за всичко, което виждам.
Цветовете са така ярки и точни,
и слънчева светлина ме облива.
Небето е така синьо,
облаците – така бели.
Чувствам се толкова жив,
когато съм навън, в светлината.
И още едно стихотворение – бонус за всички, които са скролили чак до тук:
Сингулярност
(Стихотворение от Филип Ларкин за сингулярността)
Сингулярността иде
да ме срещне на гарата
с цветя и усмивка и
малко лоши новини.
Повече информация за произведенията на code-davinci-002 ще намериш тук
Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License
Podchaser is the ultimate destination for podcast data, search, and discovery. Learn More