Ето го епизод 19! Извадихме страшен късмет със страшни гости по страшна тема: не-пип-че-бум-чe-пляс а.к.а литературната критика в нашата мила територия. Каква е задачата на критиката, какви трябва да са литературните критици, защо няма добра текуща критика, защо никой не смее да скастри българските автори и защо издателите не ги е грижа за критиците, какво мислят професионалистите за любителската критика и защо като цяло литературата ни е в унес? По всички тези въпроси си говорим откровено с Олга Николова и Митко Новков. Епизодът е по-дълъг от обикновено, но разговорът си струва всяка минута.
В нашата част: Мишо за пореден път успешно се е сборил с адски дебела, но за сметка на това адски завладяваща книга, посветена на края на Руската империя, а Вил има вземане-даване с една от първите български анархистки, големия и непрежалим Дейвид Фостър Уолъс и човеколюбивия Дани Радичков. В „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем стихотворение на Марк Странд (вижте го по-долу в бележките).
ВАЖНО! 10/42: Отворено писмо от преводачи на художествена литература Прочете и разпространете!
Важна бележка: Един месец след излизането на писмото единствените пичовски издателства, изказали открита подкрепа за спасяване на преводаческата професия, са „Лист“, „Жанет-45“, „Фама“ и „Точица“. Благодарим им <3
Някои от книгите и статиите, които споменаваме:
Казваме по някоя дума и за Нортръп Фрай, Бернар Пиво, Марсел Райх-Раницки, Цветан Стоянов, Кирил Кръстев, Сирак Скитник, Георги Каприев, Иван Паспаланов, Елена Алексиева, Овидий и Конфуций.
Нещo, коeто си заслужава:
Дигитален литературен часовник
И стихотворението на Марк Странд в превод на Катя Митова:
Ядене на поезия
От крайчетата на устата ми тече мастило.
Няма по-щастлив от мен.
Аз ям поезия.
Библиотекарката не вярва на очите си.
Пристъпва с тъжен поглед и
крие ръцете си в роклята.
Стиховете са изядени.
Светлината помътнява.
По стълбите откъм мазето се качват кучета.
Идат оцъклени,
русоноги като огън от сухи съчки.
Библиотекарката, горката, ридае. Тропа с крака.
Нищо не разбира.
Когато падам на колене и близвам ръката ѝ,
тя изпищява.
Аз съм нов човек.
Изръмжавам срещу нея, лая.
Лудувам радостно из книжната тъма.
Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License
Podchaser is the ultimate destination for podcast data, search, and discovery. Learn More