Добре дошли в епизод 12 на подкаста, с който откриваме новата година. Случайно или не, стартираме с темата за редакторската работа с два истински лъва – Борис Минков и Емануил А. Видински, които освен редактори са и автори, преводачи, литературни критици, преподаватели и завладяващи събеседници. Чуйте суперинтересните истории, поръсени с автоирония, за това как се става и се работи „редактор“, как се или не се редактират големи имена в нашата литература, как Борис Минков насмалко да пренапише известен български автор и как звучи Реймънд Карвър без редакторска намеса. Това плюс още в интервюто.

Преди това в нашата част Мишо говори за сборника с разкази „Мама Леоне“ от Миленко Йергович, а Вил – за „намерена“ поезия върху етикет на душ-гел. В „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ най-сетне отново четем стихове по селекция на Мишо, този път от дебютната стихосбирка на Румен Павлов „Отвор“. С тъга изпращаме още един голям професионалист – изключителния познавач на китайската литература и култура, преводача, писателя и поета Петко Хинов.

Някои от книгите, които споменаваме:

• „Мама Леоне“ от Миленко Йергович в превод на Русанка Ляпова, изд. „Жанет-45“
• „Сараевско Марлборо“ от Миленко Йергович в превод на Русанка Ляпова, изд. „Жанет-45“
• „Доброжелателните“ от Джонатан Лител в превод на Георги Ангелов, изд. „Колибри“
• „Основни понятия в китайската мисъл и култура“, сборник в 6 тома в превод на Петко Хинов, изд. „Изток-Запад“
• „Сън в алени покои“ от Цао Сюецин в превод на Петко Хинов, изд. „Изток-Запад“
• „Уморен да се раждам и да умирам“ от Мо Йен в превод на Петко Хинов, изд. „Летера“
• Par avion от Емануил А. Видински, изд. „Жанет-45“
• Списание „Факел“, брой 2, 2007 г.
• What We Talk About When We Talk About Love от Raymond Carver
• „Политически театър“ от Ервин Пискатор в превод на Георги Ганев, изд. „Наука и изкуство“
• „Цитаделата“ от Арчибалд Кронин в превод на Владимир Аврамов, изд. „Фама“
• „За писането. Кореспонденция. Толстой“ от Лев Толстой в превод на Петрана Пасева, изд. „Лист“

Кампанията на издателство „Изток-Запад“  в подкрепа на семейството на Петко Хинов

„Намерените“ стихотворения, за които говори Вил:

The Relaxed Abalone

Abalone, like inkfish,

needs prodigious pounding

if it has died in a state

of tension.

Намерено и подредено в стих от Rosemary Waldrop в книгата The Joy of Cooking. 

И намереното върху етикета на ей този душ-гел Molton Brown:

London Via Cape York

A salt-sprayed collision

of the ocean swell

against rugged

outcrops.

Waves lapping in

uncharted caverns.

A peninsula awaiting

a great exploration.

Awash your senses

with sea-soaked

adventure. 

Както и стихотворенията от стихосбирката „Отвор“ от Румен Павлов, изд. „Екрие“:

смирение

Едно намерено крило в полето

ще сравня по крехкост

с влакната в тялото ми на човек.

И двете са пихтиести,

отделят газове при гниене,

играят важна роля за движението - 

оттам за мястото, местата и местенцата.

С перата са писани много истории за

крехкостта,

отнесените покриви,

за крехките есенни пориви,

за трудните зимни разследвания

по вълчите стъпки, във вълчите нощи.

С човешката плът са гонени вълците,

с капани от черна стомана - 

остриетата плуват в бяла сланина,

вълчетата плуват в бездънни утроби.

А крехките мускули

се отпускат и свиват,

отпускат и свиват,

отпускат и сливат с крехката кал,

отпускат и сливат със зимното слънце,

което ги свива в сърцевините си,

крехки като отрязани крила 

в небето.

Давя се в облака

                  с форма на брадва.

Не искам от нищо

                     по много.

Стар живот

Един от нас е другият. Но кой ли?

Събудихме се с тъпани в стомаха.

Викът ни беше в техните бумтежи - 

понеже бяхме птици, бяхме в бяло.

Не знам защо се сещаме за прошка

във някакви специални дни студени.

Машина за сълзи е февруари - 

да бъдеш втори само озлобява.

Аз гледам във небето и във локва

и всяко от очите ми е слънце - 

последните останки от луната

са паметник на падналите първи.

По залез истината ни говори:

„Живейте, криво-ляво, но живейте!“

Дали ако се чудим твърде много,

течението няма да замръзне 

и ние с него, толкова зелени,

загубени из кратерите лунни,

изметени от майчините дворове,

обхванати от облаци и обръчи?

Прощавам, нека космосът ме чуе - 

и само ако иска, ще погледна.

Един от нас е другият. Но кой ли?

Не казвай: „Уморих се. Ще поседна.“

Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]

*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License